РАЗО̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; разо̀кам се, -аш се, св., непрех. Диал. Развиквам се; разкрещявам се, завиквам, закрещявам, разгълчавам се. Он [мъжът] се разядосал, разокал се и не погледал чорбата от пилето. Нар. прик., СбНУ ХLІХ, 339. Дошла жената от оране. Улезнала .., разокала се и почнала да бие мужа тога. Нар. прик., СбНУ ХLІХ, 382. — Решето вода държи един сахат, та човек да не може да се представи пред човека за малко време — разокала се майкя му [на жениха]. — Човека че опознаеш, ка изедеш ока сол с него на една софра. Нар. прик., БНТв Х [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)